ЗАДНИКЪТ НА ЛИНДА КОЗЛОВСКИ, ЕДИН SELF-MADE MAN И ЕДНА КОЖА ОТ САМУР

Лятото на 1986 г. Не се дишаше. Слънцето печеше силно, но на улица „Денкоглу“ това не пречеше на прожекцията в лятното кино „Мир“, защото за разлика от повечето летни кина, това си имаше покрив. Прожектираха „Дънди Крокодила“. Хлапетата от квартала вече няколко пъти го бяхме гледали и явно нямахме пари за още. Затова го гледахме на аванта като висяхме на продълговатите тесни прозорци. Имаше място (от което да се вижда) само за двама трима, но въпреки това се събираше малка тълпа. В началото интересът беше слаб, защото от тази идиотска позиция (висящ във въздуха с глава не към екрана, а встрани от него) не можеше да се види кой знае колко. Постепенно обаче напрежението нарастваше. Някъде след двайсетата минута за място на прозореца ставаха сбивания. И тогава идваше големият момент… Моментът, в който Линда Козловски безразсъдно влиза да се изкъпе в едно австралийско блато и я напада крокодил. Преди да влезе обаче, се съблича и остава по нещо като прашки… Незабравима сцена. По стените на киното – синки, кръв и сълзи. Незабравимото лято на 1986 г.

Лятото на 1857 г. В София отново не се диша. Бъдещата улица „Денкоглу“, представлява тесен, прашен сокак, от който се носи воня на леш. Къщите са от камък и кирпич, прясно варосани, но въпреки това изглеждат така, все едно всеки момент ще се срутят… Изведнъж ориенталската идилия бива нарушена от странно шествие. Най-отпред тичат няколко кучета, след тях – заптие на дръглив кон, което разпъжда любопитните, зад заптието – карета, в която седят млад мъж с европейски дрехи и красивата му съпруга, наметната с адски неподходящата за сезона самурена кожа. Срещу тях – възрастен червендалест мъж. Зад каретата тичат куп дечурлига, които крещят и още едно заптие, също на кон… Делегацията минава през Куручешме (неголям площад на ъгъла на днешните „Алабин“ и „Витошка“) и когато стига първата пряка бавно забавя хода си. Каретата спира и възрастният пътник се надига да каже няколко думи на множеството. В този момент обаче от очите му рукват сълзи…

Кой е този мъж?
Един издигнал се от нищото човек. Self-made man, дошъл в края на дните си да види родния край, в който името му отдавна се изрича със суеверен шепот. А биографията му окрилява стотици младежи, търсещи бързо забогатяване…

Иван Денкоглу, е роден е през 1781 г. в бедно селско семейство от софийското село Балша. Когато е все още дете, родителите му се преселват, за да търсят препитание в София. Шивашкият бизнес не потръгва и малкият Иван е принуден да работи като слуга в един хан на тогавашната махала “Капана” (днес около Съдебната палата). Той е буен и палав, трудно понася господарския тормоз, който често завършва с бой. Баща му умира, болнавата му майка не може да изхранва себе си и сина си и решава да го прати при техен роднина в Търновско. Някъде по пътя обаче, Иван попада на група гръцки търговци, заминаващи за Русия. И тръгва с тях.

Гърците се установяват в град Нежин (Харковска губерния), който по това време е привилегирован, а и се намира близо до три граници – на татарския Крим, на Полша и Русия. В началото предприемчивият тийнейджър започва търговия със стоки от Турската империя – платове, пастърма, сирене в тулум, масло, жито, вълна, аби, шаяци и коприна. Изкачва стъпало по стъпало цялата стълбица на тогавашния бизнес. Най-напред работи за своите спътници гърци, които му подхвърлят по някоя и друга рубла. Постепенно му поверяват продажби, а малко по-късно – и търговски сделки. Така започва да се измъква от дъното и успява да стане съдружник в някои търговски операции. И едва накрая, когато нещата потръгват, започва да върти самостоятелен бизнес.

Не е известно как точно, но през следващите години Денкоглу определено надминава учителите си и през 30-те години на 19 век прехвърля търговията си в Москва. По това време капиталът му се изчислява на близо 100 хиляди златни рубли (огромна за онова време сума). Тогава започва банкови операции и нещо, което никой друг българин от онова време не прави – търговия с твърде скъпите и любими на руската аристокрация сибирски кожи. Денкоглу продава в Москва кожи от див самур, от норки, сребриста и полярна лисица, белки, хермелин, сибирски пор и др. По това време най-търсени са кожите от див сибирски самур. Освен в Русия, Денкоглу отваря търговски кантори и в Берлин, Лайпциг, Прага, Виена и Будапеща и извършва финансови операции с тамошните банки.

Наред с всичко, някогашният слуга от софийските кръчми през тези години се превръща и във филантроп и раздава голяма част от състоянието си за благотворителни цели. Още през 1834 г. той дарява 15 хиляди златни рубли за фонд към Московския университет, от който да се изплаща обучението на студенти. С парите на Денкоглу в Московския университет учат няколко млади българи, сред които Никола Михайловски и Сава Филаретов, а също и свищовецът Николай Катранов (прототип на Тургеневия Инсаров от романа “В навечерието”). Денкоглу дарява 30 хиляди златни рубли за построяването на първото девическо училище в София и влага 10 хил. златни рубли в петербургска банка “за вечни времена за училищата в София”. Към края на живота си основава фонд за обучение на млади българи и в одеската Ришельовска гимназия, за който дарява други 10 хиляди златни рубли и увеличава фонда за Московския университет с още 1500. След голямото земетресение в София той изпраща 4000 златни рубли, за да се купи брашно и да се раздаде на пострадалите.

Иван Денкоглу умира през 1861 г. В завещанието си определя над 5000 рубли за църквите в София и „да се изпратят по 100 рубли на десет най-бедни девици при омъжването им“ (интересът му към девиците явно е траен). Погребан е в Пятницкото гробище в Москва. По време на единственото си завръщане в София четири години по-рано, той подарява на съпругата на своя довереник Сава Филаретов кожа от самур. Благодарение на този подарък Йорданка Филаретова става първата жена в София, към която се обръщат с “госпожа” (а мнозина софиянци дори мислят, че това е нейното собствено име).

Лятото на 2016 г. Кино „Мир“ вече го няма, а Линда Козловски е жена на почтена възраст. Отново е жега. Този път обаче ще се диша, благодарение на фестивала „София диша“, който ще се проведе на улица „Денкоглу“ – един от малкото оцелели спомени за някогашния софийски благодетел.

Текст: Николай Петров
Снимки: Тодор Денев

Фестивалът София Диша е част от Календара на културните събития на Столична община.