ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦЕСАТА И СЕЛСКИЯТ ВОЖД

Този булевард започва от катедралата „Св. Неделя“ и завършва някъде в Дивия Запад, който за благозвучие обикновено наричаме Западен парк. Катедралата е самото туптящо сърце на София. И най-бегъл поглед върху картата показва, че това е географският център на града. Самата църква освен с атентата от 1925 г. е известна и с това, че в нея се пазят мощите на Стефан Милутин – един от средновековните сръбски крале. Заради това по-старите софиянци понякога я наричат и „Свети Крал“…

Всъщност, макар и рядко, старите софиянци наричат с две имена освен митрополитската църква и самия булевард и покрай съвременното „Стамболийски“, понякога може да се чуе изтърваното „Клементинска“… Двете имена са особено показателни за странния и неравен път на България към Европа, защото сблъскват на едно място двама души, за които надали някой би заложил, че някога ще имат нещо общо.

clementina

Мария Клементина Леополдина Каролина Клотилда е родена в Шато дьо Ньой през 1817 г. като дъщеря на френския крал Луи Филип и съпругата му Мария Амалия. В общи линии, детството на принцесата в дворците и салоните на Париж преминавало безметежно, ако разбира се изключим необходимостта да запомни толкова дългото си име, с което в пристъп на умопомрачение родителите й я били кръстили. Всяка приказка обаче си има край, а за принцовете и принцесите от 19 век, този край често бивал внезапен и неприятен.

През 1848 г. разгневена тълпа парижани нахлува в двореца Тюйлери и принуждава Луи Филип да се дегизира и под името г-н Смит да избяга от Париж, за да не повтори съдбата на екзекутирания половин век по-рано Луи XVI. До края на живота си, принцеса Клементина ще упреква своя баща за малодушието му и затова, че не е разпръснал протестиращите със сила.

В изгнание обаче френската принцеса не се примирява твърде дълго с ролята на госпожица Смит и решава да потърси начин да се върне отново в голямата политическа игра. По това време начинът да го стори една жена е да си намери подходящ съпруг и Клементина се насочва към това. Когато я питат за кого иска да се омъжи, чистосърдечно отговаря, че изборът й ще се спре на някой от разплодните жребци на Европа. Под това определение цапнатата в устата принцеса има предвид мъжете от фамилията Сакскобурггота, които по това време чрез династични бракове превземат престол след престол.

През 1843 г. Клементина се омъжва за принц Август Сакскобургготски и през следващите години прилежно изпълнява своите съпружески задължения като му ражда пет деца. Август обаче не е на висотата на очакванията на жена си и така и не става ни цар, ни крал, ни поне някакъв суверенен княз. Ядосана принцеса Клементина престава да се занимава с мъжа си и инвестира всички усилия в най-малкия си син. Израсъл в будоара на майка си и изцяло възпитан от нея, през 1879 г. принц Фердинанд с интерес наблюдава възраждането на политическата карта на Европа на една отдавна забравена държава – България. Преди обаче Клементина и синът й да се доберат до нейния престол, трябва да мине още време…

alstamb

През същата 1879 г. в семейството на селяни от пазарджишкото село Славовица се ражда момче. Раждането не е отбелязано нито с топовни салюти, нито по някакъв друг впечатляващ начин. При все това детето расте здраво, бие се с другите момчета по къра, пасе говедата, люпи семки и въобще прави всичко това, което се очаква да върши един селянин. В някакъв момент обаче, пътят му се отклонява и младият Александър Стамболийски заминава да учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза.

През 1886 г. българският престол се овакантява, което предизвиква небивал ентусиазъм у поостарялата вече Клементина, твърдо решена този път да инсталира сина си на него. Изведнъж нещата загрубяват. Фердинанд приема номинацията, но нито една от Великите сили не го признава за владетел. Клементина се втурва да го брани с такава злост, която ще накара британската кралица Виктория да признае, че френската принцеса е онзи противник, който винаги е искала, но на когото не би се противопоставила никога, а германския железен канцлер Ото фон Бисмарк да заяви, че Клементина е най-добрият политически мъж на Европа…

Станала пословична със своята глухота (постоянно ходи с фуния, в която събеседниците й трябва да викат силно, за да ги чуе), през следващите години Клементина ще стои неотстъпно до княз Фердинанд, включително при решението му да кръсти сина си Борис като православен, което ще му докара ядове с католическата църква. Цялата операция е елемент от стратегията на принцесата и нейния син за получаване на международно признание и издигането на Фердинанд като суверенен владетел. През 1907 г., в разгара на подготовката на тази последна стъпка обаче, Клементина умира. Година по-късно, след като най-сетне се провъзгласява за български цар, Фердинанд слага на гроба й в град Кобург надпис: „Дъщеря на крал, тя не беше кралица, но майка на крал”…

Същата 1908 г. е важна и за Александър Стамболийски. Тогава той за пръв път е избран за народен представител в българския парламент. Партията, която си избира да представлява е добре познатата ни БЗНС, която обаче по това време обединява предимно доста агресивни селяни, обединени около слогана „Бийте гражданята!“… През следващите години Стамболийски се превръща в най-острия критик на династията на Кобургите, посипвайки с огън и жупел царя и фамилията му във всеки сгоден момент. След скандал при среща с Фердинанд през 1915 г., депутатът с Бай-ганьовски мустаци е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. 

С това проблемите на монарха би трябвало да са решени. Към края на Първата световна война обаче, нервите на част от българската армия не издържат, и някои дезорганизирани и дезертирали части тръгват към София с намерението да свалят правителството. В отговор, Фердинанд решава да използва стария си противник, освобождава Стамболийски и го изпраща да преговаря с бунтовниците. В Радомир обаче, селският вожд неочаквано решава наместо да успокоява войниците да ги оглави и да провъзгласи България за република. Триумфът обаче е кратък. Малко преди София метежниците са посрещнати и напълно разгромени от юнкери от Военното на Негово Величество училище. Стамболийски се укрива.

nioiskia-dogovor

Превратностите на съдбата не спират дотук. След неуспешния за България край на войната, цар Фердинанд е принуден да абдикира, а Стамболийски е амнистиран и избран за министър-председател. Именно той подписва злощастния за България Ньойски мирен договор, подписан прочее в Шато дьо Ньой, същият парижки замък, в който век по-рано се ражда принцеса Клементина.

След завръщането си в България, Стамболийски начело на БЗНС печели изборите и повторно става министър-председател, оглавявайки едно почти диктаторско управление основано на Оранжевата гвардия – паравоенно формирование ръководено от селския вожд. Макар на трона по това време да седи внука на принцеса Клементина – цар Борис III, неговата власт е сведена до това да командва собствения си дворец. Незадълго…

Постепенно срещу режима на Стамболийски се настройва голяма част от интелигенцията, македонските организации, белогвардейците, военните и буржоазните партии и започва подготовка за държавен преврат. На 9 юни 1923 г., с дискретната подкрепа на Борис III, превратът е успешно организиран.

По това време Стамболийски се намира в родното си село и не успява да реагира адекватно. Впоследствие се опитва да събере селски дружини, с които да противодейства, но вече е твърде късно. Убит е по особено мъчителен начин от членове на ВМРО в родната си къща в Славовица.

Това е краят на нашата приказка. За френската принцеса и българския селянин, които превратностите на европейската историческа съдба срещат в наименованието на един булевард. Днес по него се движат коли и забързани столичани, които надали често се замислят каква алегория на бурното българско минало представлява той. По време на “София диша” обаче, може би ще имат малко повече време. И ще се замислят.

Текст: Николай Петров
Снимки: Wikipedia, Google

Фестивалът София Диша е част от Календара на културните събития на Столична община.